Всеки десети лекарствен продукт в развиващите се страни не отговаря на стандартите или е фалшифициран

По данни от ново проучване на Световната здравна организация (СЗО) всеки десети лекарствен продукт в страните с ниски и средни доходи или не отговаря на стандартите за качество, ефикасност и безопасност, или е фалшифициран.

Това означава, че хората приемат лекарства, които не лекуват и/или не предотвратяват заболявания. Проблемът не е само по линия на финансови загуби за потребителите и здравните системи, но и заради опасността за здравето и дори живота при некачествените или фалшифицираните лекарства.

Според д-р Тедрос Аданом Гебрейесус, генерален директор на СЗО, най-засегнати от тези продукти са уязвимите общности: „Представете си майка, която купува с последните си пари лекарство за детето си, пренебрегвайки собствените си нужди, без дори да подозира за какво плаща, а после детето й умира заради употребата на същото лекарство. Това е недопустимо. Страните са договорили мерки в световен план и е време те да доведат до конкретни действия“.

От 2013 г. насам СЗО е регистрирала 1 500 случая на фалшифицирани или неотговарящи на стандартите лекарства. Най-често това са средства против малария и антибиотици, а по географски райони на СЗО разпределението е както следва: 42% за Африка, 21% за Северна и Южна Америка и 21% за региона на Европа.

Възможно е данните далеч да не отразяват реалния мащаб на явлението. Д-р Марианжела Симао от СЗО посочва, че много от тези продукти, като например антибиотиците, са изключително важни за благосъстоянието на хората и нерядко са животоспасяващи. Лекарствените продукти, които не отговарят на стандартите или са фалшифицирани, не само причиняват лични трагедии, но са и фактор, утежняващ проблема с антимикробната резистентност.

До 2013 г. не съществува специална система за отчитане. След като СЗО създава Световната система за наблюдение на тези продукти, много страни започват активно да съобщават за съмнителни лекарства, ваксини и медицински изделия. СЗО е обучила 550 регулаторни органа от 141 държави за установяване и реагиране на случаи, свързани с проблема, като дейностите по изграждане на капацитет в областта стават все по-широки.

В СЗО постъпват съобщения за най-различни некачествени или фалшифицирани продукти – от лекарства за лечение на ракови заболявания до контрацептиви. Тези продукти не са ограничени само в сегмента на скъпоструващи лекарства или известни марки, а засегнатите генерични и защитени с патент продукти са приблизително с равни дялове.

По разчети на Университета в Единбург ежегодно между 72 000 и 169 000 деца умират от пневмония заради некачествени или фалшифицирани антибиотици. Лондонският институт по хигиена и тропически болести изчислява, че е възможно 116 000 (64 000 – 158 000) души да умират всяка година от малария поради същите причини в Африка на юг от Сахара, като финансовите загуби за пациентите и доставчиците на здравни услуги са от порядъка на 38,5 млн. щатски долара (21,4 – 52,4 млн. щатски долара).

Със задълбочаващата се глобализацията регулирането на лекарствените продукти е все по-трудно. Алтернативните модели за покупка на лекарства, като онлайн аптеките, улесняват заобикалянето на надзора. Много производители на фалшифицирани лекарства разхвърлят различните технологични етапи на своята дейност в различни държави, преди да окомплектоват и да пуснат на пазара готовия продукт. Поради това СЗО подчертава, че държавите следва да оценят мащабите на проблема на своята територия и да противодействат заедно на регионално и на световно ниво срещу трафика на такива стоки.

Източник: WHO