Германия: Нежеланите реакции са често срещана причина за спешните случаи


      „Нежеланите лекарствени реакции (НЛР) в спешната/неотложната помощ“ – често ли спешните състояния се дължат на нежелани лекарствени реакции? Може да се каже, че това е така. Четири болници за активно лечение (в Бон, Фюрт, Щутгарт и Улм) са анализирали 10 174 пациенти в местните спешни отделения в рамките на 30 дни. 

      За общо 5 719 пациенти приети по спешност, които са приемали лекарства, е имало подозрение, че спешното състояние се дължи на нежелана лекарствена реакция. В 11,6% от случаите, или при 665 пациенти, това се е потвърдило.

      Окончателният брой пациенти, които екипът на изследването е проучил, е 350. Разликата се дължи на това, че някои пациенти не са дали съгласие да участват в проучването, а други са били изписани. Едва за 2% със сигурност е установено, че симптомите се дължат на нежелани лекарствени реакции. В 16% е установена вероятна причинно-следствена връзка с появата на НЛР.

      Какви са били симптомите на пациентите в спешното отделение?

    Повечето пациенти са били със стомашно-чревни оплаквания, проблеми, свързани с нервната система (световъртеж, синкоп), както и генерализирани оплаквания като болка, повишена температура, влошено общо състояние или отпадналост. Оплакванията, свързани със стомашно-чревната система са били болки в коремната област, гадене, хематемеза (повръщане на кръв) и   мелена.

      Според екипа най-често приеманите лекарствени продукти, които вероятно са свързани с оплакванията на пациентите, включват антитромботични препарати (>25%), бета-блокери, инхибитори на ангиотензин-конвертиращ ензим и сартани, при които е имало съответствие с Кратката характеристика на наблюдаваните симптоми. Средно пациентите са приемали седем лекарства, а средната възраст е била 74,5 г. Три четвърти от пациентите са били на възраст над 65 г. При 89% от случаите, в които е имало подозрения за нежелани лекарствени реакции, се е стигнало до хоспитализация. За сравнение, делът на пациенти, при които се е наложило болничен прием в генералната съвкупност е бил едва 43,7%. Според авторите обяснението на разликата в дела хоспитализации може да свързана с това, че при първата група става дума за по-тежки случаи, както и с факта, че някои пациенти „са напуснали болницата твърде бързо и не е са могли да бъдат включени в изследването“.

     Трудно се разпознава наличието на нежелани лекарствени реакции. Необходимо е да се повишава осведомеността

      Не за всички пациенти екипът за оказване на неотложна помощ е отбелязал приеманата лекарствена терапия. Болницата в Улм е образец за подражание – за всеки пациент е обозначено лечението. За болниците в Бон, Фюрт и Щутгарт тези данни са били снети за половината от пациентите. На Университетската болница в Улм обаче се падат едва 8,6% от всички случаи, при които е имало терапия с лекарства (877 от 10 174). Според авторите на изследването това се дължи на обстоятелството „спешно състояние/неотложност“ – т.е. невинаги ситуацията е позволявала задаване на въпроси за приемани лекарства и документиране. Също така някои пациенти в екстремна ситуация просто не могат да си спомнят какви лекарства приемат.

      Според авторите проблематично е, че много от пациентите, озовали се в спешното отделение, не са били приети в болница в последствие. Изцяло амбулаторното лечение затруднява установяването на остри оплаквания като нежелани лекарствени реакции при фармакотерапията.

    Безопасност на лекарствената терапия: необходими са повече изследвания

    Важността на изследванията в областта на проследяването на лекарствената безопасност (pharmacovigilance) е отчетена от Федералното министерство на здравеопазването, по това време все още оглавявано от Хелман Грьое (Християндемократически съюз). Планът за действие в областта на фармаковижиланс за периода 2016-2019 г. (AMTS 2016-2019 Action Plan) предвижда не само план на лекарствената терапия за пациенти с полимедикация. Ясно са обособени други две големи групи мерки: „Изследвания в областта на проследяването на лекарствената безопасност“ и „Повишаване на осведомеността на пациенти, лекари, фармацевти, медицински сестри и обществеността като цяло за предотвратимите рискове, свързани с приемането на лекарства“.

Източник: https://www.deutsche-apotheker-zeitung.de


Сподели

Публикувана на 2018-06-12 10:05:55 | Прочетена: 1252 пъти