Заместник-председателят на БФС маг.-фарм. Тодор Найденов пред БТА: Най-късно през 2017 г. фармацевтите ще работят с електронни рецепти
Най-късно през 2017 г. фармацевтите ще работят с електронни рецепти
Необходимо е да се избере модел за прилагането им, смятат от Българския фармацевтичен съюз
Най-късно през 2017 година ще влязат в сила електронните рецепти, каза в интервю за БТА заместник-председателят на Българския фармацевтичен съюз Тодор Найденов. Не става дума само за пари, а за добра организация, твърди той. Въвеждането им ще допринесе много за системата - както за тези, които я администрират, така и за фармацевтите и пациентите, смята експертът.
Пътят към електронната рецепта е свързан с изграждането на лекарствени досиета, като информацията ще е достъпна и за лекуващия лекар, и за фармацевта, а данните ще се натрупват с години. Това дава възможности за по-голяма сигурност и по-добро лечение, смята Найденов.
Когато има електронна рецепта и се използва системата с натрупване на данни за подпомагане на фармацевта, лекарят или аптекарят ще знае кога какви лекарства е вземал пациентът и то с години назад. Тогава може да бъде препоръчан и подходящ съпътстващ прием на препарати, казва заместник-председателят на Българския фармацевтичен съюз.
В Европа са реализирани няколко модела за прилагането на електронната рецепта - издаване на отделни магнитни носители или чрез електронната лична карта на пациента да се влиза в специализиран защитен сървър. Кой модел ще бъде приложен в България е въпрос на бъдещо решение, тъй като технологичните нововъведения са въпрос и на бюджет. По негово мнение най-удобният вариант е да се влиза в базата данни чрез защитен сървър.
Според него за откриването на аптеки в неатрактивните райони - като малките населени места в страната - е необходима както държавна политика, така и добри решения и активност от страна на местната власт. В браншовата организация са наясно, че все още има цели общини без аптеки, сключили договори с НЗОК, и това принуждава хората да пътуват, за да си купуват лекарствата. Затова от БФС настояват за по-бързо изработване на Национална аптечна карта и въвеждане на електронното здравеопазване. Картата трябва да покаже колко са аптеките, къде са, какви услуги предоставя всяка от тях на пациентите.
Трябва да има стимули за разкриването на аптеки в неатрактивните райони, смята Найденов. Но първо трябва да бъде установено какви са характеристиките на тези области - колко хора живеят там, на каква възраст, каква е инфраструктурата и т.н. Тогава могат да бъдат набелязани и конкретни стъпки за решаване на проблемите.
Преди няколко години държавата намали таксата за разкриване на обект в такива райони, но това не е достатъчно, посочи експертът. В тези райони няма достатъчно хора и е трудно аптеката да бъде рентабилна. Все пак вече има добри примери в страната. Общините предприемат стъпки - дават помещения с преференциален наем, опитват се да разкриват обекти със собствени сили и други.
За него мобилни аптеки не са добър варианти, защото целта не е просто лекарството да бъде занесено на пациента, а да му бъде осигурена качествена фармацевтична грижа.
Източници:
Сподели
Публикувана на 2016-02-22 11:45:38 | Прочетена: 2203 пъти
