Вашето име:


E-mail адрес на получателя:


По случай 7-ми април – Международния ден на здравето


По случай 7-ми април – Международния ден на здравето, д-р фарм. Кръстина С. Христова поднася сърдечни поздрави на ръководството и членовете на БФС.

С напомняне за 75-годишният юбилей на висшето фармацевтично образование в България, тя представя свои спомени за дейността на проф.Димитър Далев и на проф.Дамян Данчев – бивши декани на Фармацевтичен факултет на Медицински университет София.

Кръстина С. Христова

НАПОМНЯНЕ – Пред 7-ми април – Международен ден на здравето

За юбилея 75 години висше фармацевтично образование през настоящата 2017 г., ще си позволя да напомня за двама ръководители катедра.

Проф. Димитър Далев, един от ветераните-преподаватели по профилните за фармация дисциплини към Природо-математическия факултет на Софийския университетпо време на моето следване и за неговият приемникпроф. Дамян Данчевдекани на факултета през значителен период от време.

Едвам 3 години са изминали от създаването на специалността „Фармация“ към Физико-математическия факултет на университета и през 1945 г. за отговорник на Отдел „Фармация“ е избран доц. Димитър Далев. По същото време той избира за свой асистент Дамян Данчев. Като студенти, курсът ни помни всеотдайността на ас. Д. Данчев като наш курсов отговорник. И макар всичко да е описано и казано не веднъж1,2, за мен като червена нишка през времето преминават имената на двамата – проф. Димитър Далев и проф. Дамян Данчев, като стожери на Фармацевтичния факултет към Медицински университет София, отдали идеи и дейност за развитието му.

При постъпването ми на работа през 1962 г. в катедрата по Фармацевтична и органична химия на факултета, проф. Далев четеше лекции и по двете дисциплини – фармацевтична и органична химии, издал учебници за фармацевти и водеше научната тематика на катедрата. Творческата му биография3, внушава респект със солидно образование по химия и като учен с широки интереси в областта на органичната химия. Докоснал се до европейски научни знания още като студент и във Виена, завършвайки е поканен за асистент на проф. Асен Златаров. През миналата пролет излезе ново издание на книгата на бележитият учен „Основи на науката за хранене“ – лекции, изнасяни пред студенти през 1920-21 г. Бях силно впечатлена, че дори с една встъпителна лекция проф. Златаров поднася на аудиторията цялото достойнство на европейската природна наука и на химията с факти и личности, както и актуалния философски и научен проблем за живота – с енциклопедични знания и ерудиция /във време без интернет/.

За младият асистент Далев, проф. Асен Златаров е школа, „събрала европейската наука и знание в една личност“. И не е чудно, че и 10 години след смъртта му4, проф. Далев „тачи паметта на любимия учител“, с признание за неговите заслуги: за това, „че извежда науката из лабораториите с практично приложение в полза на народа си“.

Такава е и школата на проф. Димитър Далев. Специализирал през 1936-1938 г. в Германия в елитни лаборатории и черпил знания от известни учени: проф. Карл Маних от Фармацевтичния институт в Берлин, проф. Херман Лойкс, специалист по алкалоидите в Химическия институт в Берлин и при носителя на Нобелова награда химик-органик, проф. Шленк в Тубинген.

Любопитен е фактът, че след смъртта на Златаров, интересите на асистента Далев за специализация са към органична химия, свързана с фармацията, още преди откриването на специалност Фармация през 1942 г. През 1945 г. той е назначен за отговорник на Отдела по фармация и веднага негов асистент става Дамян Данчев.

Проф. Далев беше ерудирана личност, не само с вещина познаващ нивото на немската химична наука, но и с усет за научни изследвания с практична приложимост за фармацевтичната практика – верен последовател на своя учител Златаров. Още в рамките на Отдел „Фармация“ към Природо-математическия факултет, неговите трима асистенти – Дамян Данчев, Лиляна Дряновска и Любомир Илиев – водеха вдъхновено обучението ни по фармацевтична химия, макар и при мизерна материална база в сградата на ул. „Екзарх Йосиф“ 15. С тях професорът при същата материална база, провежда и научна дейност за нуждите на родното ни здравеопазване – на първо време възпроизводство на познати лекарствени препарати. Като личност проф. Далев беше обединител на онези ентусиасти научни и аптечни дейци, радетели за развитието и на родната ни фармацевтична промишленост.

От 1951 г. в създадения Фармацевтичен факултет на МА, проф. Димитър Далев и като декан вече има план за развитието на научната дейност на катедрата в три направления на фармацевтичната наука:

1. Фармацевтичен анализ – методи за идентифициране и анализ на лекарствата с приложимост в контролно-аналитичните лаборатории на аптечната дейност, с ас. Лиляна Дряновска;

2. Използване на природни продукти като източници на полезни лечебни продукти за фармацията: Алгинова киселина от черноморското водорасло Cystoseira barbata в колектив с ас. Дамян Данчев, проф. Аспарух Бойчинов, ас. Христо Ахтарджиев и Лиджи /съобщения на сп. Фармация от 1956 и 1957 г.2/; Химическо изследване на растителни суровини с цел изолиране на активни лечебни вещества: гликозиди; алкалоидите атропин и морфин с ас. Любомир Илиев;

3. Органичен синтез вдве направления:

а/ възпроизводство на полезни за лекарствената терапиявещества с асистентите Дамян Данчев и Йордан Гагаузов: Калциев глюконат, ПАСК, корамин, които помня бяха налични в болничната аптека на тогавашната Окръжна болница „Д-р Рачо Ангелов“ в средата на 50-те години. По това време ПАСК, заедно с вносния римифон поведоха битка срещу жълтата гостенка, завършила успешно за гордост на родното ни здравеопазване и в началото на 60-те години – възпроизводство на противораковия препарат Ендоксан /Данчев, Величков, Медникарова, Сиджакова/ и други препарати;

б/ синтез на нови вещества с биологична активност с асистентите Данчев, Гагаузов /2,3-дисубституирани индони с вероятно естрогенно действе/, с аспирант Величков и впоследствие с назначените асистент Кичка Йорданова и Мутафчиева /без изчерпателност за сътрудниците му/.

След 1962 г. в катедрата кипеше активна синтетична дейност за нови биологично активни вещества: ас. Любен Величков, защитил дисертация започна нова тема 1,4-бензодиоксанови производни, заедно с Медникарова, която почти изработи обем за дисертация. Йордан Гагаузов, продуктивен синтетик, работеше производни на барбитуровата и тио-барбитуровата киселини с морфолинови остатъци, които резултати професорът представяше на конференции в чужбина /владееше немски език, но и компетентно следеше развитието на фармацевтичната химия в Германия/.

Като Декан на Фармацевтичния факултет проф. Димитър Далев имаше поглед за организиране на цялостния учебен процес на обучението по фармация, винаги във връзка с аптечната дейност в страната, но и за обучение във факултета на български език на чуждестранни студенти от Виетнам, Африка, от Арабските страни. Обществено отговорна личност за подготовката на прецизни аналитици, осведомен и във връзка с промишлеността. Професор Далев заемаше авторитетно място в Учебния отдел на МНЗ. Участвал в създаването на Съюза на научните работници, беше председател на секция „Химия и Фармация“ и на Републиканското дружество по Фармация3.

За проф. Дамян Данчев като Ръководител катедра и дейността му като Декан на факултета вече съм писала1, но тук искам да споделя за неговата научна тематика5, към която съм съпричастна. Бях назначена като фармацевт и с малко чувство на гордост ще споделя за участието ми в научната тема /дисертационна/ на гл. асистент Дамян Данчев, като споделя и провежданите изследвания от него. Темата беше синтез на нови 1,3-полиметиленпуринови производни. Идеята на синтеза беше: от изходни продукти циклични полиметилен-кетони, през оксими - изо-оксими и Бекманова прегрупировка, да се получат съответните циклични полиметилен-карбамиди. От тях с цианоцетна киселина и чрез следване отчасти класическата синтеза на Траубе да се получат 1,3-полиметиленксантини. При опитите за циклизация на N-цианацетилните продукти, производни на полиметиленкарбамиди с 3, 5, 6 и 7-метиленова верига, не протичаше циклизация, поради напрежение на цикъла върху азотните атоми от карбамидния фрагмент, възпрепятстващо сключването на пиримидинов пръстен. Едва при верига с 8, 9 и 11- метиленови групи се сключи пиримидинов пръстен и бяха получени 2,6-диоксо-1,3-полиметиленпурини. Структурата на новите съединения беше доказана, вкл. и чрез мас-спектри, които проф. Дамян Данчев реализира при командировка в Лондон. Работата докладвах на катедрен съвет /сп. „Фармация“, 1975 г., бр.2, 1-6 /.

Синтетичните изследвания за новите пуринови аналози протичаха, успоредно с разкритата процедура за хабилитирене на гл. ас. Дамян Данчев въз основа на други негови научни трудове, завършила успешно през 1965 г.

Междувременно с цикличните три и пентаметиленкарбамиди, бяха проведени синтези и получени: N-Азометинови-производни /Д. Данчев, К. Христова, Д. Сиджакова/, докладвана на конференцията 1966 г., /публикувана в сп. „Фармация“, 1970, 3, 1-6/; и беше проведено N-моно- и N,N'-диацилиране с хлоранхидриди на ароматни киселини /Д. Данчев, К. Христова, В. Мутафчиева, Л. Далева/, публикувана статия в Аrch.Pharm. (Weinheim), 307, 9, 673-681.

Асистент Доротея Сиджакова също работеше с N,N'-полиметиленкарбамиди: ИЧ-спектрални изследвания, а в по-късни години и тип Манихови бази, измежду които и перспективното нейно съединение с антивирусно действие ДД-13. По нова тема, моя дисертационна, бяха синтезирани 65 нови съединения, производни на 2-амино-3,5,8-трихидрокси-1,2,3,4-тетрахидронафталина, главно биологично-активни транс-аминоалкохоли, между които и оригинален препарат тетраминол с пресорно, миддриатично и деконгестивно действие /Данни за синтетичните изследвания на проф. Д. Данчев с другите колеги са описани5 и в Уикипедия от проф. д-р Иво Иванов, дхн, през 2011 г./.

Като ръководител катедра по Фармацевтична и органична химия от 1966 г. проф. Дамян Данчев беше демократ, толерантен към доцентите водещи четения в катедрата, но държеше за научното ниво. Като декан работеше всеотдайно за развитието на факултета, с авангардно виждане за профилите на обучение, за разкриване на нови четения и така важна за факултета катедра по фармакология, а при наличие на материалната база, разви модерни лаборатории – за елементен органичен анализ, за ИЧ-спектрален анализ, лаборатория с апарат за ЯМР-спектри и др.

Проф. Дамян Данчев беше не само преподавател на модерен курс по органична химия, на основата на квантовата теория от първият му лекционен курс още, отразено в неговия първи учебник за фармацевти и във второ преработено издание. Той беше ерудиран учен-химик, компетентен не само по всички химии, но и по всички дисциплини, преподавани във факултета. Така с основание той беше Председател на Специализирания научен съвет по фармация и член на ВАК. Проф. Дамян Данчев имаше висок авторитет сред научните среди по химия и фармация, както и пред ръководството на Медицинска Академия през годините и в Учебния отдел на МНЗ.

Тези данни за двамата професори, ръководител-катедри и декани на Фармацевтичния факултет – проф. Димитър Далев и проф. Дамян Данчев, поднасям с уважение към паметта им като мои спомени за тях пред младите поколения преподаватели на Фармацевтичен факултет на МУ-София и за поколенията магистър-фармацевти – членове на Българския фармацевтичен съюз, в дните пред Международния ден на здравето – 7 април, през юбилейната 75-та година за Българското фармацевтично образование.

С уважение:

Кръстина Христова, д-р по фармация

 

Дата: 7 април 2017 г.

 

Литература:

1. Кръстина С. Христова: http://ochemist.losttribesource.org/orgchem/spomeni.htm;

2. Кръстина С. Христова: http://ochemist.losttribesource.org/70years.htm Veterans of pharmacy – Sofia;

3. Проф. Димитър Далев: http://ochemist.losttribesource.org/оrgchem/biograph.htm/;

4. АСЕН ЗЛАТАРОВ и НАШЕТО ВРЕМЕ“, Проф. Д. Далев, „Химия и индустрия“, година ХХIV, кн.3-4 /11-12, 1946 г.;

5. Проф.Дамян Данчев:http://ochemist.losttribesource.org/оrgchem/biograph.htm/.

 


Сподели

Публикувана на 2017-04-06 16:26:18 | Прочетена: 624 пъти