XI национален Фарма форум на Мениджър: Дигитална трансформация, иновативна екосистема и общо европейско пространство за данни

На 27 февруари се проведе за единадесети път Националнен фарма форум на списание ,,Мениджър”. По време на трите дискусионни панела участниците обсъдиха и представиха важни изводи и наблюдения по актуални теми за здравния сектор в България.

По общото мнение на участниците в първи панел от усвояване на средства към умни инвестиции - българското здравеопазване има нужда от реално оптимизиране, с което да се коригират наложените инерции в някои области. ,,Всички виждаме, че финансирането в областта на ранното откриване не е достатъчно, имаме нужда от правилни инвестиции в скрининг програми“, каза Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Той препоръча да започне и постепенно добавяне на елементи от новия финансов модел, при който заплащането се обвързва с определен резултат. ,,Имаме нужда да се върнем към фундамента на здравеопазването и да настроим системата към безопасността на пациентите, което означава повече работа в областта на профилактиката“, сподели д-р Александър Симидчиев, заместник-председател на Парламентарната комисия по здравеопазване в 49-о Народно събрание.

Дигитализацията трябва да бъде една от стратегиите за подобряване на здравните услуги у нас, посочиха още участниците в панела. ,,Дигиталната трансформация в здравеопазването у нас върви с правилни темпове и много добри резултати“, заяви министърът на електронното управление Александър Йоловски. Той отбеляза, че за няколко години България е успяла да навакса първоначалното изоставане и е направила „лъвски“ скок. Като в момента резултатите ни по отношение на здравните досиета са над средното европейско ниво.

Препоръка за остойностяване на резултати в здравните грижи даде Павел Колев, управител на АбВи България. ,,На теория всички сме съгласни, че образованието и здравеопазването са основни стълбове за развитието на обществото, но на практика и в двете направления обаче се движим по делегиран бюджет, а крайният резултат е недоволство на крайните потребители“, констатира той. С правилно насочване на инвестиции е необходимо коригирането на дисбаланса, който имаме, с 30% излишни болници и повишеното търсене на лечение от пациенти в чужбина, подчерта модераторът на панела проф. д-р Иво Петров, дмн, съосновател на Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център, медицински директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология.

По линия на достъпността на здравеопазването Велина Григорова, заместник-председател на УС на Български фармацевтичен съюз, отбеляза проблемността й и от гледна точка на разразилите се кризи с периодичните дефицити на лекарства. Като причина Григорова изтъкнаха неравномерното разпределение на аптеките в страната с концентрация в по-големите населени места и липсата им в по-малките. Ефективна мярка за овладяването на системните кризи с лекарства би била нуждата от законодателни промени, особено в областта на ценовата политика, като евентуално предотвратяване на оттеглянето на лекарства от пазара. Вина за лекарствената криза у нас има и изнасянето на огромен процент от производството извън ЕС назад през годините, допълни още Богдан Кирилов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата. 

Във втори панел се представи ролята на бизнеса за трансформацията на здравеопазването с редица проучвания и експертиза на участниците. 32 мерки в сектор „Здравеопазването“ са включени за изпълнение по Плана за възстановяване и устойчивост като общо финансирането по тях надминава 1 млрд. лв., съобщи зам.-министърът на здравеопазването Илко Гетов. Сред тях са модернизиране на центрове за болнична помощ, средства за оборудване на педиатричните клиники в страната, оборудване на онкологичните центрове и заведенията с диагностично-лечебна апаратура, както и реконструкция на 18 психиатрични клиники плюс изграждане центрове за психиатрична помощ, насочени към ежедневна грижа.

Ролята на големите данни в бъдещето интердисциплинарно развитие на сектора беше темата, на която обърнаха внимание всички участници в панела. Управлявани от AI системи за подпомагане на вземането на решения се разработват и тестват от технологични компании и здравни организации по целия свят, обясни модераторът на панела Аркади Шарков, макроикономист и експерт по икономика на здравеопазването. В откриваща презентация той представи важността на интегрирането на геномика, клинична информатика и даннически науки за предоставяне на персонализирани планове за лечение – област, в която България все още изостава.

Голямата картина на ЕС за бъдещето на данни се представи от д-р Георги Петков, ръководител на научно-приложно направление „Дигитално здравеопазване“ в институт GATE. Той посочи, че създаването на европейско пространство за здравни данни е един от основните приоритети до 2025 г. На регионално ниво новите стратегии RIS3 (research and innovation strategy) на България, Румъния, Гърция и Кипър поставят сектора на здравеопазването сред най-важните и призовават за по-нататъшен напредък, базиран на цифрови данни.

Големите данни ще играят роля и по отношение на новата скрита пандемия - затлъстяването. Не става въпрос просто за проблем с наднормено тегло, а за заболяване, което трябва да бъде контролирано и лекувано, поясни в специална презентация ,,Истината за теглото” д-р Явор Асьов, ендокринолог и специалист по лечение на затлъстяването. България е на 6. място в Европа по затлъстяване при възрастните и на 5. при децата. Един от четирима души живее с това заболяване поне 12 г. 84% са диагностицирани с поне едно придружаващо заболяване, изтъкна той, цитирайки данни от проучване. 

Според участниците в  трети панел ,,Потенциал на следващо ниво” България има шансове да заеме добри позиции на европейската здравна карта за иновации и развитие на екосистемата от върхови постижения в медицината.

,,Синергия между научно-академична общност, здравна система и фарма индустрия е ефективният модел за изграждане на проспериращи здравни иновативни екосистеми“, каза д-р Росен Димитров, председател на УС на DHI Cluster и модератор на панела.

Качественото образование е фактор с постоянна величина. По време на панела проф. д-р Радка Кънева, ръководител на ЦММ, Катедра Медицинска Химия и Биохимия, МФ, МУ-София, национален координатор на BBMRI.bg, изтъкна нужното триединство от съвременни технологии, обучени специалисти и устойчиви научни инфраструктури. Тази симбиоза като модел вече се развива и у нас. Тя даде като примери консорциумът между МУ в Пловдив и МУ в София. Медицинските университети като тези в Плевен и Варна са част от център за върхови постижения в медицината. Проф. д-р Каролина Любомирова, заместник-ректор по учебната дейност на Медицински университет, София, допълни, че иновациите са вече интегрирани в обучението на студенти и докторанти в МУ-София. Като пример тя посочи въведените 7 симулационни обучителни центрове за подготовка на бъдещите здравни специалисти във всички медицински университети и университетски клиники у нас.

Създаването на среда за генериране на идеи, нужни за иновациите, е ключов фактор според Тодор Милков, главен изпълнителен директор на Haelan. Според него у нас все още не може да се говори за изградена екосистема от здравно предприемачество. Като българската здравна екосистема в момента се нуждае от създаване на повече стойност на база иновации и регулации.

Основен партньор XI национален Фарма форум е АбВи България

Събитието се осъществява с подкрепата на: Astra Zeneca, novo nordisk, Novartis, Natur Produkt

Институционален партньор е: Български фармацевтичен съюз

Медийни партньори на форума: БНТ, dir.bg, Medical News, portalnapacienta.bg