Развитие и практика на предписването на лекарства от магистър-фармацевти

Представяне на възгледите на магистър-фармацевти с право да предписват рецепти за практиката в момента и за начина, по който предписването на лекарства от фармацевти може да се използва за засилване на клиничната роля на магистър-фармацевта в бъдеще

Дейвид Гибсън, маг.-фармацевт

Рос Прайър, маг.-фармацевт

Клер Томас, бакалавър-фармацевт

Лесли Дейвидсън, доктор по фармация

Мрежа за клинична фармация, област Североизток и Къмбрия, Великобритания

David Gibson MPharm MSc

Ros Prior BSc MSc

Claire Thomas BPharm

Lesley Davidson BPharm PhD

North East and Cumbria Clinical Pharmacy Network, UK

Email: david.gibson@cddft.nhs.uk

За първи път във Великобритания рецепта беше изписана от магистър-фармацевт през 2004 г. в Североизточната част на Англия.¹ През изминалите оттогава десет години предписването се утвърди в практиката на много магистър-фармацевти в посочения район на страната. За този период настъпиха значителни промени в начина, по който фармацевти могат да изписват рецепти, в това число развитие на т.нар. независимото предписване²(на англ. Indеpendentprescribing – т.е. когато медицинско лице, различно от лекар, прави преценка на клиничното състояние и въз основа на това назначава лечение, бел. прев.), изменения в разпоредбите относно лекарствените продукти с отпаднал патент и предписването на лекарства, отпускани под контрол, от магистър-фармацевти.³ С еволюирането на предписването на лекарства от фармацевти се промени и ежедневната рутинна практика на много от тях. С цел изучаване на тези промени, Мрежата за клинична фармация (ClinicalPharmacyNetwork) за Североизточната област предприе проучване сред професионалистите, за оценка на текущата практика на предписване, в това число схващанията на магистър-фармацевтите относно развитието на предписването на лекарства от фармацевти в бъдеще. Работната група включваше представители на всички Съвети (тръстове - Trusts) в областта на острите заболявания и психичното здраве в Североизточната част на Англия. До всички магистър-фармацевти, работещи към болнични тръстове в същата част на страната бяха разпратени анкети през юли 2014 г. Общият брой на фармацевтите, попълнили въпросниците беше 182, от които 82 с квалификация да изписват рецепти, 12 посещаващи курс за придобиване на такава квалификация и 88 фармацевти без правоспособност да изписват рецепти.

Кой предписва рецепти?

Според мнозина за новозавършили магистър-фармацевти в момента изписването е следващата стъпка след придобиването на диплома за напредване в кариерата. Напълно естествено е фармацевтите с право да изписват рецепти от първата вълна да са по-опитни, но с налагането на предписването на лекарства от фармацевти в практиката, новодипломирани фармацевти се записват на курсове за придобиване на тази квалификация. Изменящата се природа на фармацевтите с право да изписват рецепти следва да бъде отчетена с оглед бъдещото развитие на работната сила в бранша. Традиционният модел на високоспециализирани клиничнофармацевтични умения, допълнени с правото да се изписват рецепти, се измества от друг модел: млад фармацевт, с по-малко от пет години стаж, използващ предписването, за да развива своята клинична практика. Всеки бъдещ план, отнасящ се до работната сила в сектора, следва да подкрепя фармацевтите, новопридобили квалификация да изписват рецепти, чрез интегриране на предписването в тяхната развиваща се клинична практика.

Важно съображение е това, че ролите на много магистър-фармацевти остават неподходящи с оглед улесняване на предписването. Това може да касае мениджърски роли, управленски функции и други длъжности, при които не се работи пряко с пациенти. Единната рамка за компетентността на лицата, изписващи рецепти (TheSingleCompetencyFrameworkforPrescribers)определя, че лицето, предписващо рецепти „гарантира поддържането на увереност и компетентност за целите на изписването на рецепти“.⁴ Без редовна практика в предписването и надлежен контакт лице в лице с пациенти трудно се поддържа необходимото ниво на компетентност. От съществено значение е местното развитие на изписването на рецепти от магистър-фармацевти да бъде съпътствано от регионални и национални планове за навлизането във функциите на предписващи фармацевти; ключов механизъм тук е превалидирането.

Исторически най-важният фактор фармацевти с голям стаж да не се занимават активно с предписване, е тяхното поемане на управленски функции. За фармацевтите е важно да имат определена перспектива за напредване в кариерата. Наличието на такива ясни пътеки ще доведе до повече мотивирани и целеустремени служители.⁵ За да се гарантира мотивираността за усъвършенстване на фармацевти с право да изписват рецепти е необходима ясна стълбица за израстване в кариерата. Историческата схема, при която фармацевти с голям стаж заемат управленски длъжности, когато достигнат върха в своята клинична кариера има нужда от преосмисляне. В големите университетски болници с разгърнати центрове със специалисти, често фигурира позицията старши клиничен фармацевт, в това число клинични фармацевти-консултанти. Предизвикателството е в посока по-широка обща практика и по-малки болници.

Съсловието на фармацевтите във Великобритания следва да види как може да бъде спряно изтичането на професионалисти с дълъг клиничен стаж към управленски длъжности, в местен, регионален и национален мащаб. Наличието на фармацевти мениджъри в Националната здравна служба (НЗС - NationalHealthService, NHS) е от съществено значение, за да се гарантира, че гласът на фармацевтите се чува при определянето на стратегическата посока на НЗС. Може ли фармацевтичната професия да се поучи от опита на други медицински специалисти? Те съвместяват клинична кариера и управленски функции. Използването на административна подкрепа, като човешки ресурси и секретари би могло да е едно от възможните решения, които фармацевтите да разгледат. Това би позволило на фармацевтите с голям стаж да се отдадат на разработването на стратегическата посока за клиничната фармация; изписването на рецепти би било органична част от това развитие.

Редица опитни фармацевти решават, че с приближаването на момента на пенсиониране, един по-млад фармацевт по-удачно би осигурявал максимални ползи за пациента с придобиването на квалификацията да изписва рецепти. Младшите фармацевти, обхванати от допитването, изразиха усещането, че изписването на рецепти е естествен етап в развитието на кариерата им. Те са развили своите умения да правят клинична преценка и оптимизиране на лекарствата след придобиването на квалификация и права и значително са напреднали в своите знания и умения. Те обаче считат, че наличието на дву- до тригодишен клиничен опит е от ключово значение, докато вземат диплома, преди да започнат да мислят за придобиване на квалификация за изписване на рецепти. Това подкрепя вижданията на програмата „Модернизиране на възможностите за кариера във фармацията“ (ModernisingPharmacyCareers), че само значителни промени в обучението преди придобиването на съответната образователно-квалификационна степен и правоспособност ще позволи квалификация за изписване на рецепти при придобиването на права.⁶ Определящ фактор за това един специалист да е компетентен в областта на изписването на лекарства е увереността и способността ефективно да използва квалификациите.

Къде магистър-фармацевти изписват рецепти?

Изписването на рецепти от лица, които не са лекари или лекари по дентална медицина въз основа на диагностициране и план за управление на клиничното състояние, извършено от лекар (на англ. Supplementaryprescribing, бел. прев.) се използва повече в условия на доболнична помощ, отколкото в болничните отделения. Магистър-фармацевтите често посочват, че плановете за управление на клиничното състояние (ClinicalManagementPlans) са рестриктивни, когато се касае за управлението на пациенти с остри заболявания.⁷ Независимото изписване на лекарства означава, че магистър-фармацевтите могат да станат много по-активни при назначаването на лекарства на хоспитализирани пациенти. Традиционната клинична роля на фармацевта, ограничена в болнични условия, се адаптира, за да се позволява изписване на лекарства. В момента това са видовете лечебни заведения, в които основно се изписват лекарства. С усилването на ударението върху процеса на определяне на оптимални заместители на предписани лекарства (на англ. Medicalreconciliation, т.е. избор на най-удачните лекарствени продукти, които са различни от предписаните на пациента, бел. прев.), напълно естествено е фармацевтите чрез предписването да внасят корекции при установени проблемни състояния и въпроси. От гледна точка на планирането на работната сила това може да доведе до различни проблеми, изискващи разрешаване.  

На първо място, най-приоритетни са нуждите във връзка с безопасността на пациента, като единственият начин да се гарантира това е чрез последователно предоставяне на услугата. Наличието на силни и надеждни фармацевтични услуги в клиниката на разположение на пациентите, когато те имат необходимост от тях, е от първостепенна важност. Фармацевтичната професия трябва да използва набраната инерция, свързана с болнични фармацевтични услуги, действащи седем дни в седмицата. Професионалната общност следва да използва максимално своята експертност в областта на предписването на лекарства, за да демонстрира ползите от фармацевтичните услуги в клиника, предоставяни на пациентите тогава, когато пациентите се нуждаят от тях, вместо само в рамките на стандартно работно време.

С въвеждането на изписване на лекарства от лица, които не са лекари или лекари по дентална медицина, много лекари с голям стаж изразиха опасения, че това ще е в ущърб на способностите на младите лекари.⁸ Предизвикателството пред магистър-фармацевтите с право да изписват рецепти, работещи в клиники/отделения, различни от реанимация/интензивна терапия, е да допринасят към и/или да допълват работата на останалите медицински специалисти. Функцията за предписване на лекарства може да се използва за обучение на млади лекари, като едновременно с това се гарантира сигурността на пациента. НЗС се изправя пред спад на стажанти в медицински специалности, обучаващи се за образователно-квалификационни степени от магистър нагоре включително.⁹ Този недостиг представлява възможност за магистър-фармацевтите с право да изписват рецепти да поемат част от тяхната роля. Фармацевтите с право да изписват рецепти трябва да се възползват от този шанс, използвайки уникалността на достъпа до лекарства по рецепта – аптеката. Придобилите правоспособност (регистрираните) фармацевти с право да изписват рецепти в Североизточната област имат усещането, че са ориентирани към търсенето на най-подходящите терапии за пациентите, възможно най-навременно. Те са могли да улеснят това с помощта на отлична комуникация с други медицински специалисти, в това число ОПЛ, фармацевти от квартални аптеки и специализирани медицински сестри. Фармацевтичните познания и ориентирането върху лекарствата се определят като по-маловажни характеристики, различаващи лекари и фармацевти. В крайна сметка пациентите търсят достъп до лекарствата, когато те са им необходими. НЗС очаква финансов дефицит в размер на 30 млрд. британски лири през идните пет години.⁵ Поради това НЗС следва да обмисли как да предоставя своите услуги по начин, който е по-оптимизиран и с по-голяма ефективност на разходите. Магистър-фармацевтът с право да изписва рецепти може да спомогне за реализирането на тази визия, като предоставя терапии на пациенти, които търсят лечение в момента, в който имат нужда от лечение. Избягването на закъснение при лечението и гарантирането, че пациентите получават оптималните лекарства намаляват смъртността при голям брой заболявания.^11-13 Забавеното лечение може да доведе и до усложнения. Поради тази причина магистър-фармацевтите с право да изписват рецепти са идеално подходящи за подобряване на преживяването на пациентите, за намаляване на усложненията и за свеждане до минимум на усложненията при пациенти, които са прегледали. За съжаление все още изходящите данни с високо качество, демонстриращи ползите от изписването на рецепти от фармацевти, са ограничени. Проучвания на територията на Североизточната част на Англия сочат, че фармацевтите се интегрират в болничната практика на изписване на лекарства за осигуряването на безопасни и ефективни грижи за пациентите.¹⁴ Необходими са по-нататъшни изследвания, за да се разбере реално мястото на предписването на рецепти от фармацевти като ключова услуга за всички пациенти.

Фактори, възприемани като пречки

При всяко ново развитие в здравеопазването пречките пред осъществяването на дадена дейност са неминуеми. За насърчаване на качеството трябва да се определят области, в които да се правят подобрения, да се постигне съгласие по мерки и да се реализират тези мерки, за постепенно развитие. Основните пречки, на които се натъкват магистър-фармацевтите с право да предписват рецепти в Североизточната част на Англия, бяха свързани с баланса между функциите на предписване на лекарства и традиционните функции на клиничните фармацевти. Като цяло изписването на рецепти се е вписало в съществуващите длъжностни характеристики на клиничните фармацевти. Те трябва да балансират следните функции: традиционната роля на клиничния фармацевт, гарантирането на целесъобразността и безопасността на лечението на пациента и допълнителните задължения да издават рецепти с произтичащата от това отговорност за терапията. Редица фармацевти установяват, че това води до напрежение откъм време и отчетност. С оглед на бъдещото развитие, фармацевтите с право да предписват лекарства ще извлекат ползи от прецизирането на ролята си като лица, изписващи рецепти. Редица ключови области трябва да бъдат отчетени, за да се утвърди предписването на лекарства от фармацевти като интегрална част от фармацевтичната практика във всички области на клиничната фармация. Това включва изучаване на комбинацията от умения, които фармацевтите трябва да притежават и ефективното използване на техническия и оперативния персонал, за да могат фармацевтите да извършват задълженията, свързани с клиничното назначаване на лекарства. Открояването на фигури, които могат да служат като образец и споделянето на добри практики позволява интегриране и учене въз основа на една практика в развитие. Необходимо е и осигуряването на постоянна подкрепа, наставничество и клинична супервизия, надхвърлящи регионалните мрежи. Фармацевтите посочват, че липсата на увереност е съществена пречка пред по-нататъшното развитие на предписването на лекарства от фармацевти. Предоставянето на подкрепа на фармацевти по пътя им към превръщането в активни и ефективни специалисти с право да изписват рецепти, е ключов залог, обуславящ развитието на дейността.

Изписването на рецепти от магистър-фармацевти е оказало положително въздействие върху клиничната фармация през последните десет години. Магистър-фармацевтите сега упражняват правомощието си да предписват лекарства в условията на различни видове медицинска грижа за осигуряването на фармацевтични грижи с най-високо качество на пациентите. В Североизточна Англия, фармацевтите са в отлична позиция да използват изписването на лекарства като средство за справяне с предизвикателствата, свързани с ефективността, растящата сложност, застаряването на населението и новите методи на предоставяне на медицински грижи, ориентирани към пациента. Мрежата за клинична фармация на Североизточна Англия вярва, че основите на изписването на рецепти от магистър-фармацевти като дейност е залегнала вече органично в практиката. Сега трябва да надграждаме върху тези основи. Изписването на рецепти от клинични фармацевти все още е с огромен нереализиран потенциал за предоставянето на качествени здравни грижи за пациентите. Предизвикателството по пътя напред е гарантирането на подкрепа на клиничните фармацевти, за да могат те да укрепват своята увереност, да демонстрират ползите от тази специфична дейност и да я използват като инструмент в развитието на клиничната фармация.

Ключови моменти

• Предписването на лекарства от магистър-фармацевти се радва на добър прием през първите десет години от своето въвеждане.
• Болшинството случаи на предписване на лекарства от магистър-фармацевти е за хоспитализирани пациенти.
• Магистър-фармацевтите, предписващи рецепти, са ориентирани към това пациентите да получават най-правилното и навременно лечение.
• Все още често услугите, свързани с предписването на лечение от магистър-фармацевти, не са последователни и не са подсигурени с достатъчно ресурси.
• Предписването на лекарства от магистър-фармацевти има солидната основа да се развие като интегрална част от практиката на клиничната фармация в идните десет години.

„Изписването на рецепти от магистър-фармацевти е с огромен нереализиран потенциал за предоставянето на качествени здравни грижи за пациентите“.

Източник: Pharmacy practice, Issue 77, Spring 2015, p. 33-35.